- Пон Юни 07, 2021 11:15 pm
#9
Приходните власти са категорични: да, дължат. Нещо повече: дължат заплащане и на осигуровки. Въпреки че става дума за мизерни възнаграждения, които варират между 40 и 200 лева на месец - в зависимост от това за колко голям вход става дума.
Само че домоуправителите, които декларират този доход и плащат данък върху него, се броят на пръсти. А това означава, че подлежат на санкция, предупреждават данъчните. А ако вече са подали данъчна декларация и са "пропуснали" да споменат в нея за тези пари, току-виж отнесли и присъда.
Такива случаи, оказва се, вече има.
1000 лева глоба в полза на държавата - това е наказанието, което Русенският районен съд наложи на един домоуправител на вход, който просто "пропуснал" да декларира и да плати данък върху заплатата, получавана от етажната собственост. Решението на съда по НОХД 283/2017 е от 12 април 2017 година.
Историята накратко: в продължение на три години човекът подавал данъчни декларации и плащал налозите си от други източници - наем, граждански договори и др. Но нито веднъж не декларирал дохода, получаван от съкооператорите си. Той бил избран за домоуправител през 2011 година, а общото събрание на входа му определило заплата от 60 лв. на месец, която се плащала от касиера и се осчетоводявала с разходни касоми ордери.
При проверка, предизвикана по друг повод обаче данъчните се натъкнали на този доход. Поискано било разкриване на банкова тайна, получени били разпечатки от банковите сметки на домоуправителя, а накрая била направена проверка и на документацията на етажната собственост. Така се установило, че през 2011, 2012 и 2013 година той е подавал декларации, но е "пропускал" част от приходите си. Включително и тези от етажната собственост.
Срещу домоуправителя е образувано наказателно дело по чл. 313 ал.1 от НК, при това за продължавано престъпление - извършено на три път. А впоследствие прокуратурата вняса предложение той да бъде освободен от отговорност за извършеното престъпление по реда на чл. 78а от НК - в случая обстоятелствата позволили да бъде приложена тази законова привилегия.
Какво казва съдът: "Безспорно на база проходно-разходните документи обвиняемият е получавал възнаграждение за функциите си на Управител на ЕС, които не е декларирал... Така с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. в условията на продължавано престъпление, на три пъти, е затаил истина в писмени декларации, които по силата на закон /чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/, се подават пред орган на властта, за установяване истинността на някои обстоятелства - че извършва и друга дейност, от която реализира доходи, за която се дължат данъци. Деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - данък върху доходите на физическите лица."
Решението на Районния съд не е окончателно и подлежи на обжалване, но фактът вече е налице: домоуправителят е признат за виновен за това, че не е обявил и платил данък върху този доход.
А че тези пари не са "безотчетни" за данъчните подсказва и едно разяснение на НАП, което лесно може да бъде открито в интернет. То пояснява как данъчните власти третират домоуправителите и техните приходи. А най-важното в това становище е следното: дова е доход от трудова дейност, върху който се дължи данък, а и осигуровки.
РАЗЯСНЕНИЕ No: М-94-X-176 от 19.01.2015 г. относно осигуряване на управителите на етажна собственост /със съкращения/
Физическото лице е избрано за управител от Общото събрание по ЗУЕС и като такова ще упражнява трудова дейност през 2015 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности задължително се осигуряват за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд "Общо заболяване", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
Здравното осигуряване на тази група лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се определят на база доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в поредността, определена в чл. 4а, ал. 6 от КСО, чл. 6, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. ЗЗО.
В случаите, в които избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС не получават доходи от тази си дейност, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски.
...
Управителите на етажна собственост се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание з 1, т. 26, буква "д" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности се определят като трудови правоотношения. Лицата, които получават доходи от трудови правоотношения се облагат по реда на Раздел т от глава пета на ЗДДФЛ и при формирането на облагаемия доход не е възможно да се приспадат разходи за дейността.
Задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, е вменено на работодателя. За целите на данъчния закон "работодател" е: всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (з 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ). Доколкото етажната собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците, не може да се дефинира като работодател по смисъла на цитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения.
От друга страна, законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода - физическо лице, страна по такова правоотношение. Ето защо, облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срок до 30 април на следващата година, от задълженото физическо лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ: ГАЛЯ ДИМИТРОВА
Само че домоуправителите, които декларират този доход и плащат данък върху него, се броят на пръсти. А това означава, че подлежат на санкция, предупреждават данъчните. А ако вече са подали данъчна декларация и са "пропуснали" да споменат в нея за тези пари, току-виж отнесли и присъда.
Такива случаи, оказва се, вече има.
1000 лева глоба в полза на държавата - това е наказанието, което Русенският районен съд наложи на един домоуправител на вход, който просто "пропуснал" да декларира и да плати данък върху заплатата, получавана от етажната собственост. Решението на съда по НОХД 283/2017 е от 12 април 2017 година.
Историята накратко: в продължение на три години човекът подавал данъчни декларации и плащал налозите си от други източници - наем, граждански договори и др. Но нито веднъж не декларирал дохода, получаван от съкооператорите си. Той бил избран за домоуправител през 2011 година, а общото събрание на входа му определило заплата от 60 лв. на месец, която се плащала от касиера и се осчетоводявала с разходни касоми ордери.
При проверка, предизвикана по друг повод обаче данъчните се натъкнали на този доход. Поискано било разкриване на банкова тайна, получени били разпечатки от банковите сметки на домоуправителя, а накрая била направена проверка и на документацията на етажната собственост. Така се установило, че през 2011, 2012 и 2013 година той е подавал декларации, но е "пропускал" част от приходите си. Включително и тези от етажната собственост.
Срещу домоуправителя е образувано наказателно дело по чл. 313 ал.1 от НК, при това за продължавано престъпление - извършено на три път. А впоследствие прокуратурата вняса предложение той да бъде освободен от отговорност за извършеното престъпление по реда на чл. 78а от НК - в случая обстоятелствата позволили да бъде приложена тази законова привилегия.
Какво казва съдът: "Безспорно на база проходно-разходните документи обвиняемият е получавал възнаграждение за функциите си на Управител на ЕС, които не е декларирал... Така с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. в условията на продължавано престъпление, на три пъти, е затаил истина в писмени декларации, които по силата на закон /чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/, се подават пред орган на властта, за установяване истинността на някои обстоятелства - че извършва и друга дейност, от която реализира доходи, за която се дължат данъци. Деянието е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци - данък върху доходите на физическите лица."
Решението на Районния съд не е окончателно и подлежи на обжалване, но фактът вече е налице: домоуправителят е признат за виновен за това, че не е обявил и платил данък върху този доход.
А че тези пари не са "безотчетни" за данъчните подсказва и едно разяснение на НАП, което лесно може да бъде открито в интернет. То пояснява как данъчните власти третират домоуправителите и техните приходи. А най-важното в това становище е следното: дова е доход от трудова дейност, върху който се дължи данък, а и осигуровки.
РАЗЯСНЕНИЕ No: М-94-X-176 от 19.01.2015 г. относно осигуряване на управителите на етажна собственост /със съкращения/
Физическото лице е избрано за управител от Общото събрание по ЗУЕС и като такова ще упражнява трудова дейност през 2015 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности задължително се осигуряват за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд "Общо заболяване", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
Здравното осигуряване на тази група лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се определят на база доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в поредността, определена в чл. 4а, ал. 6 от КСО, чл. 6, ал. 10 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. ЗЗО.
В случаите, в които избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС не получават доходи от тази си дейност, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски.
...
Управителите на етажна собственост се третират като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. На основание з 1, т. 26, буква "д" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, правоотношенията с лица, получаващи доходи от изборни длъжности се определят като трудови правоотношения. Лицата, които получават доходи от трудови правоотношения се облагат по реда на Раздел т от глава пета на ЗДДФЛ и при формирането на облагаемия доход не е възможно да се приспадат разходи за дейността.
Задължението за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения, според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ, е вменено на работодателя. За целите на данъчния закон "работодател" е: всяко местно лице (физическо или юридическо), чуждестранно лице (физическо или юридическо), извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (з 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ). Доколкото етажната собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците, не може да се дефинира като работодател по смисъла на цитираната разпоредба, тя не е ангажирана с авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения.
От друга страна, законодателят не е регламентирал ред за авансово облагане на доходите от трудови правоотношения от получателя на дохода - физическо лице, страна по такова правоотношение. Ето защо, облагането в тези случаи следва да се извърши с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срок до 30 април на следващата година, от задълженото физическо лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ: ГАЛЯ ДИМИТРОВА
Ирина Матева
тел. 0887 62 60 06
iramateva@abv.bg
ул. "Пиротска" №45, етаж 2, офис 53.
източник: https://irinamateva.blogspot.com/
тел. 0887 62 60 06
iramateva@abv.bg
ул. "Пиротска" №45, етаж 2, офис 53.
източник: https://irinamateva.blogspot.com/
- By MapTo
- By etotev